Интервю с г-жа Атанасова

Г-жа Дора Атанасова, съпругът й Красимир и техният син Борислав живеят в София. Борислав е на 20г., студент в Софийския Университет и бивш ученик на разменни начала. Били са преимно семейство на Тобиас Бауман през февруари-юли 2005г.

› От къде разбрахте за възможността да станете приемно семейство?

Първоначално се заинтригувахме от възможността нашият син да замине на обмен и когато посетихме офисът на YFU, г-жа Виснер ни предложи тази възможност. Без много размисли се съгласихме..

› Какво Ви накара / мотивира да станете приемно семейство и да приемете ученик на разменни начала за една година?

Основната ни мотивация бе самото предизвикателство да имаме още едно дете вкъщи. А също така и как нашият син ще приеме един брат.

› Оправдаха ли се Вашите очаквания, свързани с ученика на разменни начала, който приехте?

Нашето основно желание беше той да се чувства добре – като при близки хора и да може да разчита винаги на нас.

› Според Вас бързо ли се адаптира ученикът на разменни начала към вашето ежедневие?

Да, изключително бързо.

› А бързо ли свикна с българската култура (българските традиции и обичаи, българския език, манталитет)?

Да - беше му много интересно да прави баница и да закичва мартенички на 1ви март.

› Имаше ли ученикът трудности в училище?

Когато дойде при нас, той вече беше започнал училище и беше добре адаптиран там, поне според нас.

› Имали ли сте затруднения, конфликтни ситуации, някакви по-сериозни проблеми с ученика на разменни начала и ако да, от какво естество?

Не, никакви сериозни, само ежедневните проблеми, за които се разбирахме веднага.

› Можехте ли да разчитате на подкрепа от страна на Сдружение „Младеж За Разбирателсво – България”, когато сте имали нужда от такава и като цяло доволна ли сте от тяхното отношение и обслужване що се отнася до ученика на разменни начала и факта, че сте негово приемно семейство?

Винаги бяха на разположение. И не само това – те постоянно се интересуваха от нашето съжителство. За всеки празник получавахме и продължаваме да получаваме поздравителни картички. Изключителен жест от Ваша страна. Благодарим Ви!

› Разкажете за някоя интересна, смешна случка, която Ви е останала като спомен от годината?

Бяхме на море в края на учебната година – дни преди да изпратим Тобиас за Германия. Съпругът ми, Тобиас и синът ни отидоха за риба с лодка в морето. Но Тобиас го е хваща морската болест и започва да изхвърля стръвта във водата, за да може да се приберат по-бързо. След 6 часа във лодката, Тобиас дойде на плажа и заспа мигновено.

› Кои са според Вас необходимите условия, за да стане едно семейство приемно семейство, какво е необходимо и задължително базирайки се на опита, който сте натрупали като приемно семейство?

Легло за спане, но не походно, гардероб за неговите дрехи и разбира се – място, където да може да се подготвя за училище. Накратко казано – същите условия като за нашето дете.

› Какво донесе на Вас и на семейството Ви цялото това преживяване и какво според Вас е донесло на ученика, който сте приели за една година?

Добро приятелсвто и незабравими мигове за всички.

› Има ли някаква „рецепта” за добро съжителство, за перфектни отношения между приемно семейство и ученик на разменни начала?

Не – рецепта няма. Всичко зависи от нагласата и изградените взаимоотношения.

› Какво бихте казали на / посъветвали семействата, които се колебаят в решението си да станат приемни семейства?

Да не се колебаят. Това ще бъде една много интересна година и за самите приемни семейства.